Прочетен: 6948 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2010 10:18
1. Г-н Сиромахов, демокрацията в България, поне според официалния си рожден ден, тази година ще навърши 21 години. Нейната зрелост отговаря ли на годините й?
Уви, възрастта при демокрациите не отговаря на човешката възраст. При хората, когато си навършил 21 години се предполага, че вече си развита, изградена личност, способна сама да взема решения. (Това разбира се, също е условно, защото има хора, които още на 15 са развили тази способност, а други не се справят и на 40).
При обществата този процес е доста по-дълъг. За да се развие една демокрация са необходими минимум 200 години. В този смисъл българската демокрация е още пеленаче. Това означава, че точно сега трябва да положим максимални усилия при отглеждането и възпитаването й, да й създадем правилни навици. Защото няма лоши деца – има лоши родители.
2. Познавате ли млади хора, които имат прогресивно мислене, талант и способности в сравнително близко бъдеще да реализират добри неща в и за България?
Познавам много такива хора, но за съжаление тук средата не им дава възможност да развият способностите си. Най-качествените хора емигрират и аз одобрявам тяхното решение. По-добре е да си успял професионалист в Германия или в Щатите, отколкото неудовлетворен лузър в България. За талантливия човек границите не са важни, той трябва да намери най-доброто място, за да реализира способностите си.
3.Считате ли, че каузата на trs.blog.bg, чиято основна цел е да убеди младите хора, че имат шанс за реализация в родината, си заслужава?
Каузата е прекрасна, но за съжаление не е особено убедителна. Най-добрият ми приятел от ученическите години – Богдан Драгански сега е изключително уважаван невролог в Швейцария. Той много обича България и макар да живее зад граница вече 20 години носталгията продължава да го мъчи и той използва всяка възможност да се върне тук, макар и само за няколко дни, за да се види с приятелите си.
Знам, че той би искал да живее в България, но това би означавало да зачеркне 20 години професионални усилия, да слезе на много по-ниско ниво и да няма възможност да се развива. Това е горчивата истина.
Не става въпрос само за пари (макар че и те са много важни, разбира се!), а по-скоро за това къде се чувстваш най-полезен и смислен. В неговата професия развитието в България е невъзможно засега.
4. В основата на вашата работа, както в "Шоуто на Слави", така и в рубриките, които пишете за "Максим", стои хуморът. Усмихваме ли се достатъчно Българите днес и полезно ли е това за нас?
Българите са доста мрачни хора, поне на външен вид. Може би това е някакъв вид самозащита, не знам. Смехът у нас се смята за нещо несериозно, дори срамно. Битува странната представа, че сериозният човек трябва да е мрачен и вглъбен в себе си.
От друга страна всеки обича да се смее – независимо от националността си. Хуморът е универсален език и отваря много врати.
Аз обичам да иронизирам хората и събитията и смятам, че животът е твърде кратък, за да си позволим да го вземаме насериозно.
5.Кои са нещата, които ви изкарват извън релси, г-н Сиромахов?
Аз се опитвам да гледам с усмивка на всичко, но понякога простотията наистина ме вбесява. Полудявам от боклуците, които се хвърлят навсякъде, от това че 90 процента от шофьорите не спират на пешеходна пътека. Цялата тая тъпота наистина ме вади от релси.
6.Слави Трифонов и неговият екип отдавна е любима тема на "жълтите" медии. Наскоро тръгна поредната вълна, от която "научихме"(кавичките са условни, тъй като истинността на твърденията не е доказана, но не е и опровергана), че Слави ще се кандидатира за президент, че укрива данъци, че сценаристите скоро ще вдигнете бунт за пари... Дали това е вярно или не, е въпрос на време да се разбере. Въпросът е защо жълтите медии не спазват правилото да дават правото на дума на засегнатата страна и можем ли да кажем, че са клеветници с чувство на безнаказаност? Ако е така, на какво се дължи тази безнаказаност?
В България няма „жълти медии”. Има кафяви медии, които създават екскременти и се опитват с тях да оцапат всичко. Просто журналистите, които работят в тях, не могат да създадат нищо друго освен фекалии. Дотам им стигат възможностите.
Ние заведохме десетки дела срещу клеветите в тези вестници и спечелихме тези дела. Защото това, което пишат, е не само неморално, но и незаконно. Надявахме се, че и други оклеветени хора ще тръгнат да ги съдят и по този начин ще се създаде обществена нетърпимост срещу този тип медии. Оказа се, че надеждите ни са били напразни. Никой друг не тръгна да ги съди, макар да е ясно, че такива дела се печелят лесно.
А и високите тиражи на кафявите вестници показват, че има много читатели, които предпочитат да си плащат, за да купуват клевети, а не истината.
По този начин безнаказаността се легитимира и става нещо общоприето.
7.Пречи ли на една държава разделението на партийна, религиозна, футболна основа? Умеят ли хората у нас да бъдат над тези неща в отношенията помежду си, въпреки личните си пристрастия?
Не мисля, че пречи. Във всяко общество има подобни страсти и те не са деструктивни. Както у нас има противопоставяне „Левски” – „ЦСКА”, така и в Испания има страсти на тема „Реал” – „Барселона”. Това е хубаво. Не може без такива емоции.
Но приятелството, любовта, уважението са над тези неща. Имам прекрасни приятели, които са от друга националност, с друга религия, с други политически разбирания.
Това не ни пречи да се чувстваме добре заедно. Напротив! Така имаме теми за разговор, спорове, обмен на идеи. Ако всички бяхме еднакви, би било много по-скучно.
Поетът Георги Рупчев: Мълча, питай ме не...
ТЯ ИДЕ КАТО НОЩ КРАСИВА - ДЖОРД...