Тя няма нужда от представяне, особено (но не само) за хората, родени до средата на 80-те. Една от големите български певици, емблематична бунтарка и неостаряваща по дух личност, която повече от четвърт век не загърбва нито ценностите, нито имиджа си. Определено е огорчена от днешното състояние на България и до известна степен идеализмът й се изразява в нескрита агресивност спрямо всичко, което смята за пошло и вредно. Въпреки че познанството ни датира едва от 15 минути преди старта на интервюто, някак естествено заговаряме на „ти”. 

Винаги си участник в някаква мащабна инициатива. Било в защита на демократичните ценности, било екологична или пък против насилието над животните… Чувстваш ли положителен ефект от своите битки?

Хубаво е човек да е ангажиран с неща, за които да милее и да участва активно в тяхна подкрепа. Аз винаги съм готова да защитя каузи, които ми харесват и смятам за полезни. Винаги имам надежда, че нещата ще се оправят. Например, бях полудяла от факта, че искаха да изловят и евтанизират кучетата, защото на някой си, вървейки по улицата, не му се нрави да ги вижда, което се получава заради разни мошеници, които вземат пари, а не си вършат съвестно задълженията да полагат грижи за тях, както трябва.

През 80-те и в началото на 90-те беше известна като Милена Славова, но постепенно стана достатъчно да те представят само с малкото ти име. Това значи ли, че си се превърнала в емблематична фигура?

Ами, надявам се, че е така. По едно време, докато живеех в Англия, се бяха опитали да ми откраднат името и се беше получил някакъв скандал, за който ми разказа една позната от бранша. Въпросното лице, което носело същото наименование като мен, искало да привлича публика благодарение на този факт, но преживяло доста освирквания.

Със знаменития Васко Гюров възпяхте 1968-а в един от големите хитове на „Ревю”. Какво трябва да знаят хората за тази година?

Васил е авторът на това парче. Аз се включих, защото ми хареса като настроение и като звучене. Но трябва с него да говориш по-подробно, тъй като си има интересно виждане, което не бих искала да изказвам от негово име. Как да ти кажа – в неговата глава духат някакви ветрове, за които само той е способен да даде точна представа.

Със Звезди Керемидчиев преди малко говорихме по една горчива тема и тя е, че социално насочените текстове на „Ахат” отпреди две десетилетия са актуални и днес. Това се отнася и за твоите. Защо не са се променили нещата?

Проблемът е, че всички искаме по-добър живот, но не на всички им стиска да се борят. Всеки мисли, че промяната ще дойде някак изведнъж. Повечето хора смятат, че като си облекат черно-бели дрехи, излизайки навън, те изведнъж ще станат цветни. Не става така. Трябва човек да промени съзнанието си, манталитета си, за да осъществи подобрението, което желае. Иначе е просто ала-бала.

На един концерт преди време Дони те представи като „човекът, който ни учеше на бунт”. Защо се изрази в минало време?

Чисто и просто защото съм едно поколение по-рано от неговото и той ме е вземал за пример, правейки първите си стъпки. Същото са признавали пред мен и „Контрол”. Времената бяха такива, че те за кратко време станаха звезди и сме излизали на участия като равен с равен, но по време на тези събития са ми споделяли неведнъж, че до голяма степен дължат вярата и устремеността си на мен, че много са ме харесвали в началото на кариерата си.

Струва ми се, че се притесняваш да употребиш думата „идол”…

Идол… не знам. Аз не съм много по идолите.

И все пак къде поставяш себе си в общата картина?

Дори в най-успешните си години съм избягвала да мисля за себе си като за звезда. Показателно е, че заминах за Англия през 1993-а, когато бях на върха на славата си у нас. За мен музиката е вибрация, която произвеждаш, мъчейки се да накараш другите хора да вибрират по същия начин. Изкуството не бива задължително да е шоубизнес.

Телевизионни предавания като „Денис и приятели”, „Карай да върви, това е блус” и „Фрактура” поддържат висок рейтинг. Това показател ли е, че рокът води добър живот в България?

Да, и това много ме радва. Жалкото е, че са малко на фона на всичката мазня, която бълват медиите. Сега, като гледам например „ВИП Брадър”, колко са ВИП оттам?! Има хора, които са известни заради ци*ите си, което е ужасно!

Като спомена това шоу, в него участва и един твой съратник от „Ера” – Фънки. Що за човек е той? Имиджът му е на доста лош и надут…

Фънкарят е голям пич, много готин по характер. Ролята му в едно по-старо предаване го наложи като лошия, но всъщност не е такъв.

Медиите ли са основните виновници за това, че у нас са наложени немалко хора, които на практика не правят нищо смислено?

Истината е, че те следват инстинктите на хората, които имат нужда от някакви кумири и сами си ги създават. В началото на 90-те аз всеки ден бях героиня в някоя статия – казала съм това, направила съм онова… неща, които в един момент започнаха сами да си измислят. Мен това много ме подразни – без да съм казала нещо, някой го е написал, защото му се е искало да кажа. Така ти създават видоизменен образ, правят те такъв, какъвто в техните очи изглеждаш.

В тази връзка някога случвало ли се е фен или журналист да се изненада от твоето поведение?

Ами не. Или поне никой не го е показвал. Може да са очаквали да кажа нещо, което не съм или обратното, но никога не са го изтъквали.

Ти се познаваше с рано напусналия този свят Димитър Воев, за когото днес не се говори много. Каква следа остави той?

От тези, които слушат музика с разсъдъка си, той не е забравен. Той е автор на едни от най-уникалните текстове у нас. Достатъчно е да споменем една „Кукла”, но продукцията му е огромна. Има си хора, които още от малки са се докопали до неговото творчество и години наред го преоткриват.

На какво се дължи вълната от концерти на световни величия в България, която не прекъсва в последните години?

Това бе постигнато благодарение на много хора, които решиха, че има остра нужда от тази работа. Първи бяха Фънки и Амебата с тяхната продуцентска компания, а впоследствие се намериха и други ентусиасти.

Къде прекарваш повече време – в Англия или тук?

Преди пет години си пренесох целия багаж тук и сега ходя отвреме–навреме там за по малко. Когато отидох, се опитах да си направя група и да започна отначало, защото ми беше писнало у нас да съм абсолютно навсякъде и да съм нон стоп активна. Достигнах тавана и ми стана скучно и безперспективно.

Обаче се превърна в поредния роден изпълнител, не успял да се наложи навън…

Игрите са много големи и понякога няма значение колко си добър. Много е важно кой ти стои зад гърба и с колко пари разполага. Талантът е на заден план.

Често партиите у нас се опитват да привлекат на своя страна хората на изкуството. Ти получавала ли си предложения?

Много. Но аз си имам своите убеждения и хора, чието полезрение не се припокрива с тях, просто ги отстранявам от живота си. Опитвали са се, дори са ми предлагали солидни суми, за да вляза в разни листи, младежки движения и други глупости на търкалета от разни формации, които не ми вдъхват доверие и знам, че има някаква измама зад цялата работа.

В последните години нямаш голям хит, но хората те помнят и все още събираш публика. Как ти влияе това?

Радва ме. Подсказва ми, че по някакъв начин им действам. Не гоня срокове и не покривам нормативи за определен брой хитове в точен период от време.

Защо за сравнително кратко време националните турнета, претъпканите зали и стадиони от ежедневие се превърнаха почти в лукс за изпълнителите от 90-те?

Навремето, когато обикаляхме безспирно, една Враца беше сред най-честите ни дестинации, рокаджийски град отвсякъде. Сега е залят от чалга. Абсолютно същото е и с Кюстендил, и с други селища. Новите поколения са облъчвани с долна чалга и се пристрастяват към нея.

Демонстративната ти неприязън към чалгата не е ли породена от завист, има и такива коментари?

Напротив, повръща ми се от имиджа и манталитета на чалгарките! Никаква завист не мога да изпитвам към някакви празноглави проститутки!

А има ли надеждна нова вълна на българската тежка музика?

Има, има! Но народът трябва да спре да бъде толкова прост. Такъв е сега – дай му ци*и и ракия! Това е положението.

А може ли да бъде победена простотията на този народ?

Може да има бунт, обаче от интелигентните, мислещите хора. От един пияница, за който е много важно да гледа голи жени на плакати, какво пробуждане да искаш?

Всичко е свързано. Трябва да забранят на циганите да удрят конете с камшици по шосетата! Трябва да бъде забранено да се връзват кучетата на синджири и така да седят цял живот! Започва се от най-елементарното… като влезе някой в къщата ти да те обира, трябва да има строго наказание за него, без възможност за условни присъди и висящи дела! Ние сме разграден двор, далеч от цивилизацията. Простотията разцъфтява като плевел. Интелигентните хора са като цветя в една кална нива, пълна с вредители. И са потискани и унищожавани.

Не носят ли и самите интелигентни хора вина, че го позволяват?

Със сигурност интелектуалците трябва да се занимават и с други неща, освен да се взират единствено в продукцията си. Има такива, които го правят и това е радостно, така се срещат с повече хора и създават предпоставки сивата маса да се събужда.

Интервю за Стоил Георгиев, в-к "Нова Загора днес", излязло на 27.09.2012 г.
Снимка: e-vestnik