С легендарния вокалист на „Сигнал” се срещнахме в Нова Загора, където групата „взриви” местната публика преди време.

Ако трябва да говорим за истинско дълголетие на една група в България, примерът е „Сигнал”. Каква е формулата 33 години да сте на сцената без периоди на разпадане?
Ще прозвучи нелепо, ако кажа, че ние най-много си обичаме работата, но има нещо такова, тъй като всички колеги от нашето поколение отдавна се разбиха. Завръщат се периодично по различни поводи като общи концерти или честване на юбилеи. Ще дам пример с „Щурците”, които се разделиха през 1987-а, но се събират, за да отбелязват своите кръгли годишнини. При нас нещата стоят по различен начин. Постоянно сме заедно – свирим някъде или записваме в студио, или пък пием ракия и салата. Що се касае до формула – абсолютно никой не знае. Хубаво е, че хората виждат, че работим за тях на сцената. Една рок банда не може да си позволи глезотии и тарикатлъци.
  На всички концерти изправяте публиката на крака, но помните ли кога това се случи за пръв път?
Преди „Сигнал” членувах в една банда, която се казваше „Златни струни”. Трима от нейните членове оформихме после групата. Още там започнахме да предизвикваме тази реакция у хората. А впоследствие публиката прие новия състав, който направихме, като естествено продължение. Първият концерт на „Сигнал” беше в средата на април 1979-та в зала „Фестивална”, където се стекоха някъде около 8000 души. Беше страхотно.
  Преди време заедно с Кирил Маричков поведохте борба за пенсиите на българските артисти музиканти, докъде стигнаха нещата?
Доникъде. Но в един момент човек трябва да си потърси правата. Ние сме от десетилетия на сцената и сме мислили единствено и само за музиката. Когато сме започвали, никой не е знаел какво ще се случи след 40 години с нас. Призвани сме да бъдем творци и това е на първо място. Не знам защо точно мен избраха да бъда лице на тази битка, но аз съм един от потърпевшите музиканти, на когото 20 години от трудовия стаж са заличени. Някои казват, че документите са изгорели, други – че са загубени. Истината никой не я знае. Преди няколко дни бях при Вежди Рашидов и той ме увери, че не е забравил за случая и работи за развитието на въпроса.
  След смъртта на Рони Джеймс Дио му посветихте песен. На какво място го поставяте в историята на рок музиката?
Най-големият певец, раждан някога на Земята в този стил. Аз съм присъствал на живи изпълнения на вокалисти от неговия ранг. Колкото и да са големи, никой няма потенциала на Дио. Той излизаше и разцепваше въздуха с начина на пеене, с мощта си. Гений, за когото нямаше непревземаем тон.
  На реален случай ли е посветена песента „В друго време, в друг свят”?
Да, направена е за конкретен човек, който бе починал наскоро – съпругата на мой приятел. И много хора плачат на тази песен, тъй като веднага правят асоциация със свой близък.
  Какви са отношенията ви с Христо Ламбрев, неговото напускане беше голяма изненада?
Нямаме такива. Причините за раздялата с него са напълно обективни. Мен лично много ме обвиняват, че едва ли не налагам терор в бандата и затова Ицо не е издържал. На моменти съм имал чувството, че ще ме изкарат по-деспотичен от Кадафи. Не искам да крия, че в състава има военна дисциплина. Но самото ниво на „Сигнал” го изисква. Ламбрев е уникален музикант, но често не успяваше да се разбира с нас, останалите .
  Влияе ли по някакъв начин политиката в България на изкуството?
Двете неща са крайно различни. Бяхме свидетели на крайно неуспешния опит на Кирчо Маричков да стане политик преди 20 години. Той самият споделя, че е направил грешка. Нашата работа иска пълно отдаване и трудно се комбинира с други дейности. Всеки трябва да си тежи на мястото.
  Върху какви проекти работи сега „Сигнал”?
Не спираме да го правим. Работим върху нов албум, който ще е 17-ти за бандата. Обмислям да издам и първата си солова тава, но не съм взел окончателно решение дали ще го направя. Имам друга идея, която смятам да осъществя. Издаване на книга, която всъщност ще представлява фотобиография на състава. Концертни моменти, запечатани на снимки през всичките тези 33 години.
  На 60 години гласът ви е толкова мощен и специфичен, както в ранните записи. Полагате ли някакви специални грижи за него?
Да, пия студена кола до полуда. Шегувам се, разбира се. Това е дар божи.