Интелигентен млад човек с големи заложби - така най-кратко (и банално) бих могъл да опиша 19-годишния писател и студент по журналистика Иван Русланов. За онова, което би могъл да каже за себе си, се поинтересувах в най-големи подробности и така, взех, че получих едно от най-интересните интервюта, които съм имал щастието да проведа...

 

 Покрай книгата ти „Черният ангел - Раждането на един от нас” около твоето име се поразшумя, но все пак сигурно на тая Земя има хора, които ще се запитат: „Кой е този Иван Русланов?”. Та, представи им се с няколко думи...

Още ли има такива хора? Да не повярваш. Шегувам се, разбира се. За хората, които не четат блога ми и не са запознати с това, което правя, ще кажа, че всъщност аз съм едно обикновено момче, от малкия град близо до столицата Костинброд, което обича да пише. Едно момче, което се опитва да вярва, че може да промени дори и частица от душата на читателя с думите си и което обича не само да мечтае, но и да се бори за мечтите си. В момента съм студент първи курс, специалност „Журналистика” в УНСС.

 Как гледаш на живота от висотата на мъдрите си 19 години?

Макар и истинският ми житейски път тепърва да предстои, аз виждам живота пред себе си като борба. Борба да останеш такъв какъвто си, борба да сбъднеш мечтите си, борба за любимите ти хора. И колкото и тежка да бъде борбата, колкото и силни да бъдат противниците, ако човек вярва и помага на останалите, според мен, почивките от тази дълга борба, ще бъдат едни щастливи мигове, които ще си струва да запомним.


 Отнякъде знам, че си почитател на филма „Прозрачни съдби” на Яница Маринова... В тази връзка – журналисти, писатели, режисьори – това поколение, родено в края на 80-те и началото на 90-те май има потенциал и добро бъдеще, а?

Да, почитател съм както на филма, така и на самата Яница Маринова. Страхотен и талантлив човек, който ми подаде ръка още след първите ми стъпки в университета, и на която дължа страшно много. Че имаме огромен потенциал, имаме. Но някой трябва да ни помогне да развием този потенциал. Трябва ни силна ръка, която да ни помогне да рекламираме и доразвиваме произведенията си. Защото, нека да сме честни, сами нищо не можем да направим. Да погледнем например Кристофър Паолини, чието произведение „Ерагон”, става наистина известно след като настоящият му издател го намира. Книгата му е била издадена от малкото семейно издателство и преди това, но придобива широка известност едва след като попада в ръцете на големия издател. 

Говори се, че съвременният Българин не обича много-много да чете книги. Така ли е наистина?

Донякъде това е истина. Но в последните години мисля, че тази тенденция отмира. Все по-често срещам млади хора, които бързат към книжарницата, за да си вземат някоя книга или просто четат нещо на път за работа или училище. Освен това, по време на конкурса „Търся издател” ме подкрепиха и много млади хора. Така че, според мен съвременният българин, има огромен интерес към литературата и ще продължава да го развива и да търси интересни и смислени четива.

Колко време мина от написването на първата думичка до издаването на „Черният ангел - Раждането на един от нас”?

Вече 3 години. Неусетно минаха. Всичко започна 2008-ма година и завърши есента на 2009-та. Поне за първата част от романа. До конкурса на Фондация Буквите „Търся издател” и спечелването на място сред победителите, написах още един роман, който беше страшно далеч както от жанра на „Черния ангел”, така и от историята, както и втората част на ангела, която завърших месец преди краят на надпреварата.

Имат ли шанс младите хора да се реализират в България, ако останат да живеят и работят тук?

Колкото и да изглежда трудно, иска ми се да вярвам, че не е невъзможно. България има нужда от мислещи и готови да се борят за идеите си хора. И макар всичко в момента да е надолу с главата, мисля, че ако ако бъдем единни и се подкрепяме, ще можем не само да успеем в границите на страната си, но и да я прославим извън тях. 

 Един прост (по-прост и от български политик) въпрос – ЗАЩО я написа тази книга? 

С тази книга исках да кажа някои важни неща. Исках да покажа на всички в какво може да се превърне нашето поколение, ако продължим да бъдем безразлични към всичко. С тази книга, отправям една огромна молба за промяна, която силно се надявам да бъде осмислена. Освен това, романът е една история за израстването на човека и за опитите му да прелети над човешката злоба и глупост, което дори и с криле, често е трудна задача. Ще завърша отговора си с един цитат от романа, който всъщност, е моят любим: 

„Нищо не може да пречупи крилете ти, освен ако ти не му позволиш това...”

Какво да очакваме като следваща творческа стъпка от Иван Русланов?

Преди всичко искам да редактираме романа по най-добрия възможен начин. Искам да направим за читателите продукт, който наистина е качествен. Освен това, в момента пиша и третата, финална част от трилогията за „Черния ангел”, която се надявам също да бъде четивна и силна книга. Първата част от романа, вече има и своя фен-страница във фейсбук. Надявам се, читателите на блога да я разгледат и да се включат ако я харесат. Адресът е следния-http://www.facebook.com/pages/Cerniat-Angel-Razdaneto-na-edin-ot-nas/165220636856166




Бел. авт. - Иван също е автор в blog.bg - материалите ми може да прочетет на адрес - http://thefaceoftheshadow.blog.bg/

добро интервю