Ярки светлини, пушек, моторен шум, рок, бира, палатки и мощна озвучителна техника. Целият комфорт, който е нужен за качественото провеждане на националния мотосъбор по случай закриването на активния сезон за 2012 г. беше осигурен от организаторите от новозагорския клуб „Демоните”, избрали градския стадион за осъществяване на инициативата, състояла се в рамките на три дни – от 21 до 23 септември.

"Шум от мотори... Метален звън!!!"

В петък забиха първите групи. Най-напред на сцената видяхме една след друга двете рок формации, изучаващи изкуството на тежката музика в Школата „Илия Аврамов”. „Room № 4” и „Lord god” демонстираха не само умения на китари, бас, ударни и клавирни, но показаха страхотно сценично поведение, въпреки почти никаквия си опит пред мащабна публика. Кавърите на „Metallica”, „Guns n’ roses”, „Bullet for my valentine” и много други величия бяха изпълнени по впечатляващо професионален начин, а след като слезе от сцената, фронтменът на „Room № 4” Николай Пандуров развълнувано призна, че няма да забрави тази вечер, докато е жив. После младежите се насладиха на изпълненията на по-опитните си колеги от група „Армада”, които закриха първата вечер на голямото събитие.

"Room №4". Отляво надясно - Радомир Костадинов (китара), Тони Георгиев (ударни), Николай Пандуров (бас, вокал), Николай Димитров (китара, беквокал)

На следващия ден рокерите, събрали се от всички краища на България, се забавляваха с различни прояви като отборна надпревара по дърпане на въже, майсторско каране на мотори и др. Атмосферата бе празнична по един рокаджийски начин и всички се готвеха за втората нощ, в която на сцената щяха да стъпят две от най-големите звезди на родното изкуство…

Разбира се, по улиците на града се срещаха разни хора, които коментираха, че сигурно стадионът прилича на сметище, което служи за фон на пияни до козирката развратни изроди. И самите рокери са наясно, че в дадени среди на обществото няма да излязат от представата за този калъп. Така или иначе обаче тази нагласа е твърде далеч от истината и специално съборът в Нова Загора бе едно от масовите мероприятия, на които всеки присъстващ можеше да се чувства спокоен и да се отпусне напълно. Вътрешната охрана в общи линии нямаше много работа и атмосферата бе невероятна.

Втората вечер бе открита от „Lord god”, които с ентусиазъм забиха няколко парчета преди да отстъпят мястото си на своите по-големи съграждани – самодейните рокаджии от НЧ „Напредък”, които си свършиха чудесно работата да вдигнат градусите на настроението преди изявата на първата голяма звезда на феста – Милена. С китара в ръка и придружена от своя антураж виртуозни инструменталисти, вечната бунтарка направи великолепно шоу, изпявайки най-големите си хитове. Мощните пригласяния на публиката сякаш разлюляваха земята, а заслужена почит получиха и басистът Чавдар и китаристът Ники, чиито имена бяха скандирани не по-малко от това на певицата. В края на програмата Николай Пандуров беше дарен от своя адаш с перцето му и реши, че това е знак от съдбата. „Отсега нататък ще свиря на баса само с него”, зарече се младият музикант.

Милена и нейната банда - както винаги, на ниво

Настъпи времето за тежката артилерия в лицето на Звезди Керемидчиев и „Аналгин”. Фронтменът и момчетата му показаха що е контакт с публиката, а тя    на свой ред показа що е уважение към бандата, изявяваща се на сцената. Химията бе невероятна, изпълненията – убийствени. Наред с авторските парчета групата представи и няколко кавъра на класически световни хитове, които хвърлиха народа пред сцената в екстаз.

Звезди и "Аналгин" - уникален контакт с публиката и невероятни изпълнения

Паузите и в двете нощи бяха запълвани от кръшните движения на еротичната танцьорка Ива, които внесоха и музикално разнообразие. Дамата извиваше тялото си под звуците на съвременни поп и хип-хоп парчета, което бе прието малко противоречиво от някои, очаквали все пак да прозвучат класики като „The jack” на „AC/DC” и  „You can live your hat on” на Джо Кокър, подходящи за целта и връзващи се с атмосферата.

За местните рокери най-хубавото е, че вече могат да нарекат събора, осъществен за втора поредна година, традиционен. Много от тях споделиха, че се чувстват повече от удовлетворени и са щастливи, че са срещнали разбиране както от страна общинското ръководство, разрешило без проблеми провеждането на инициативата, така и на многото фирми в града, спонсорирали щедро проявата.

Блиц интервю

Звезди Керемидчиев:
Днешните тийнейджъри отново се обръщат към рока

Една от звездите, които огласиха мотосъбора, беше Звезди Керемидчиев, придружаван от своите съратници от група „Аналгин”. Нямаше как да пропуснем шанса да вземем няколко думи от една от емблемите на тежката музика в България.

Как Ви се вижда обстановката в Нова Загора?

Организацията е готина, хората се забавляват, звукът е хубав – всичко важно за доброто протичане на един събор е налице. За щастие уцелихме и топло време.

От доста години сте вокал на „Аналгин”, но продължавате да се изявявате и с „Ахат”. Как съвместявате двете банди?

Ами те нямат нищо общо като стил. Причината да се захвана с „Аналгин” е, че искам да правя и по-различна музика от тази с „Ахат”. А участията не са чак толкова много, че да се засичат. Ако обаче се случи, „Ахат” е приоритетът.

Да очакваме ли нещо ново в близко бъдеще?

О, да! С „Аналгин” имаме шест "пресни" парчета и ще пуснем няколко сингъла от тях по радиата и до края на годината или в началото на следващата ще издадем албум. С „Ахат” имаме цяла тава, записана преди две години, а сега записваме още една и когато я завършим, ще излезе направо двойна продукция. Нещата стават по-бавно, защото сме ангажирани и в „Денис и приятели”, но най-късно напролет се надяваме да сме готови.

Защо две десетилетия по-късно песни като „Брадвата”, „Девиз”, „Дървото” и „Черната овца” звучат така, все едно са писани за днешната обстановка в България?

Ами защото нищо не се е променило. Теза парчета са с политическа насоченост и реално ако се замислиш, между онова, което беше тогава, и това, което е сега, няма никаква разлика. Народът пак е беден, зависим, няма свобода и единственото, което е дръпнало в положителна посока, е че сега няма чак такова информационно затъмнение.

Доста се разшумя около тетрадките с фолкпевици, чуха се обвинения, че на децата се налагат простотия и порнография. Не е ли преекспонирано това при положение, че никой не е спрял насила и другите представители на шоубизнеса от развитие и реклама?

Баланс на стиловете все още няма, но за щастие има някакво съживяване и на другите типове музика. На хората започна да им писва от едни и същи силиконови кукли, от едни и същи простотии и т. н. Освен това поколенията се сменят и смея да твърдя, че децата, които в този момент са тийнейджъри, се обръщат отново към рока – искат да го гледат и да го слушат. Има събуждане и раздвижване в масите. От това по-хубаво няма.

Стоил Георгиев, в-к "Нова Загора днес", 27.09.2012 г.

 Снимки: Авторa